Обслужвана територия

ГРАД ШУМЕН

Водоснабдяването на град Шумен се осъществява основно от язовир “Тича “, като много малки количества се подават от гравитачни водоизточници - каптажи, разположени на Шуменско плато. Водите на язовира до настоящия момент са достатъчни за задоволяване на питейно - битовите и производствени нужди на гр. Шумен. В момента обема на язовира е около 230 млн. мз.

В централната част на Шумен водопроводите са строени в периода 1927 - 1935 год. Като водопроводите по улиците:  бул.”Славянски”, ул.”Цар Иван Асен”, ул.”Съединение”, ул.”Цар Освободител”, бул.”Плиска”, ул.”Хан Крум”, ул.”Цар Калоян” и други.

Продължаващото замърсяване на река Камчия с отпадните води от населението и промишлеността на гр. Шумен, а от там и водите на Черно море поставят един екологичен проблем, който ще се реши с изграждане на  втори етап на биологичното стъпало на ГПСОВ гр. Шумен. Към настоящия момент след осигуряване на  средства за проектиране и строителство  на биологичното стъпало по програма ИСПА  Мярка: № 2002/BG/16/Р/РЕ/018 „Подобряване на водния цикъл в гр. Шумен”, България се изгражда „Разширение на ПСОВ гр. Шумен – за вторично третиране”.

За подобряване качествата на питейните води, подавани за гр. Шумен през 2008 г. в МРРБ бе проведена тръжна процедура по ЗОП за избор на изпълнител за изготвяне на работен проект за   “Пречиствателна станция за питейни води гр.Шумен за гр. Шумен и част от селищата от Общините Шумен и Смядово, довеждащи и транзитни водопроводи”, с краен срок за изпълнение – м. декември 2009 г., след което ще се търси източник на финансиране за изпълнението на обекта.

Изградени канализационни мрежи за отвеждане на отпадъчните води има в гр. Шумен и кв. Дивдядово. Има изготвен работен проект за „Довеждащ колектор, канална помпена станция и напорен тръбопровод до ГПСОВ гр. Шумен”, с който отпадъчните води от квартала ще бъдат пречиствани в градската пречиствателна станция. За осигуряване на средства за изпълнение с проекта ще се кандидатства по оперативна програма „Околна среда”.

През  2007 год. започна изграждането на довеждащ колектор и главни канализационни клонове на с. Мадара, като през настоящата година строителството на уличната канализация продължава. В останалите населени места в Община Шумен няма изградени канализационни мрежи.

В програмата на Общината за следващите години е необходимо да бъдат предложени мероприятия и осигуряване източници на финансиране с цел намаляване на водните загуби, подобряване на ефективността на водоснабдителните и канализационни системи.

Горе

ОБЩИНА ШУМЕН / села /

1. ВОДОСНАБДИТЕЛНА ГРУПА БЕЛОКОПИТОВО

Обхваща селата Белокопитово и Панайот Волов. Използват се три каптажа с крайно недостатъчен дебит. Има   изграден тръбен кладенец и готов проект за водоснабдителна група Белокопитово, който до настоящия момент не е включен поради липса на средства. Необходимо е Община Шумен да осигури средства за финансиране за преработка  на проекта и включване на сондаж „Белокопитово”  към водоснабдителната система на групата.

2. ВОДОСНАБДИТЕЛНА ГРУПА  СТРУЙНО

Водоснабдява се от каптаж по гравитачен път. Дебитът на каптажа е недостатъчен през летните месеци, като голяма част от водата изтича от вече амортизирания довеждащ водопровод от каптажите до НВ за с. Струйно. През 2009 г. със средства, осигурени  от Община Шумен, „В и К- Шумен” ООД  се извърши подмяна на захранващия водопровод.

В переспектива за пълно задоволяване на нуждите от вода е необходимо да се търсят средства за финансиране за проектиране и строителство на обект за  допълнителни водни количества от ДС група “Белокопитово”

3. ВОДОСНАБДИТЕЛНА ГРУПА СРЕДНЯ

Обхваща селата Средня, Черенча, Новосел и Градище. Подхранва се от три водоизточника с общ дебит приблизително 20 л/ сек . Поради недостиг на водни количества в групата е изграден дълбок тръбен кладенец до село Черенча за осигуряване на допълнителни водни количества. Към днешна дата са изградени само част от водопроводите и съоръженията предвидени в проекта за “ Допълнително водоснабдяване на селата Черенча, Средня, Новосел”. Необходимо да се осигурят средства за реконструкция на напорен водопровод ф 150 АЦ  с дължина 1700 м от ПС „Средня” – нова до НВ 500 мз, и реконструкция на ПС „Средня” - подмяна на трансформатор и 2 бр. хоризонтални помпи МС32 х 4. По този начин ще се освободят водни количества от Средня за с. Градище. За с. Черенча е необходима подмяна на вътрешна водопроводна мрежа, която е силно амортизирана, почти ежедневно аварира, при което се отчитат големи загуби на водни количества – над 75%.

За село Градище е необходимо изграждане на нов напорен водоем за акумулиране на водни количества и подмяна на 50% от вътрешната водопроводна мрежа.

4. СЕЛО ЛОЗЕВО

Водоснабдено е от 2 бр. каптажи и един дренаж, дебитите на които силно се влияят от трайното засушаване през лятото. През летния сезон населеното място преминава на сезонен режим на водоподаване, като в най-високите части има потребители, при които тези количества са крайно недостатъчни. Единствената възможност за осигуряване на допълнителни водни количества е включването на нов водоизточник - каптаж, който в момента е изведен като чешма при стопанския двор на с. Лозево. Необходимо е Община Шумен да възложи предпроектни проучвания на водоизточника, изработване на проекти и осигури средства за изпълнение на СМР по включване на водоизточника към водоснабдителната система на с. Лозево.

5.СЕЛО  МАРАШ

Водоснабдено от шахтов кладенец. Дебитът е достатъчен и проблеми с водоснабдяването на селището няма.

6. СЕЛО САЛМАНОВО

Водоснабдено от един шахтов кладенец и каптаж, но общият дебит е недостатъчен. Селището е на постоянен режим през летните месеци. Възможно е допълнително водоснабдяване на селотоот кладенците на система “Рибка”, за което има изготвен работен проект, но поради липса на средства обектът е замразен.  

7.ВОДОСНАБДИТЕЛНА ГРУПА  ДИБИЧ

Селото се водоснабдява се от водопроводната мрежа на гр.Шумен. Няма възможност за самостоятелно захранване от други водоизточници. Има възможност за допълнително водоснабдяване на селото от система „Рибка”. Необходимо е да се  възложи изготвяне на работен проект за водопровод до напорния водоем за селото и осигуряване на средства за изпълнение на строителството.

8. ВОДОСНАБДИТЕЛНА ГРУПА ВАСИЛ ДРУМЕВО

Обхваща селата Васил Друмево, Ил.Р.Блъсково и с.Благово. Използва се тръбен кладенец с достатъчно водно количество.

За село Васил Друмево е необходимо да се изгради нов захранващ водопровод от напорен водоем 500 мз до първото ОК на селото, за да се освободи досега ползвания водопровод, който е собственост  на Земеделска кооперация Васил Друмево.

9. СЕЛО ОВЧАРОВО

Водоснабдява се от два водоизточника. В ниската зона водата е достатъчна, но за обособената висока зона за 14 домакинства  през летните месеци се налага сериозен сезоненрежим. Изворът захранващ тази зона е с малък дебит  50 -100 гр/сек. Друга възможност за подсилване от високата зона  няма. Необходимо е да се търси решение за изграждане и включване  на нов водоизточник.

10. ВОДОСНАБДИТЕЛНА ГРУПА КЛАДЕНЕЦ

Обхваща селата Кладенец и Костена река. Ползват се пет каптажа с общ дебит 0.500 - 0.600 л/сек. През летните месеци селата са на режим. Има изградена водопроводна връзка ф 100 със с.Друмево, но практически не се ползва защото и в тази група също има недостиг на водни количества. Необходимо е да се включи към водоснабдителна група Друмево при осигуряване на допълнителни водни количества за групата.

11. ВОДОСНАБДИТЕЛНА ГРУПА ДРУМЕВО

Водоснабдителната група обхваща селата Вехтово и Друмево и има възможност да подава и към село Кладенец при наличие на излишна вода. Водоснабдява се от два шахтови кладенеца при село Ивански, разположени по поречието на река Камчия. Водоподаването се осъществява на три подема. Групата е подсилена от система “Рибка”. Чувства се недостиг на водни количества през летните месеци. За ограничаване на загубите от вода, изтичаща при възникване на аварии е необходима подмяна на участък от напорен водопровод ф 140 мм с дължина 1 100 м. по съществуващото трасе. Извършени са през 1992 год. хидрогеоложки проучвания за дълбок тръбен кладенец, но резултатите са отрицателни. Водоснабдителната група има нужда от подсилване. Необходимо е изготвяне на проект за включване на Трети шахтов кладенец “ Ивански”  с което ще се осигурят допълнителни водни количества за село Друмево.

12. СЕЛО ИВАНСКИ

Водоснабдява се от два шахтови кладенеца, чийто дебит е непостоянен. През летните месеци в сухи години се въвежда сезонен режим. Има възможност за подсилване на групата от трети шахтов кладенец “ Ивански “. В по-дългосрочен план  е вариантът за допълнително водоснабдяване на Ивански и ВГ Смядово от пречиствателната станция за питейни води на гр. Шумен след изготвяне на работния проект и осигуряване на средства за финансиране.

13. ВОДОСНАБДИТЕЛНА  ГРУПА РАДКО ДИМИТРИЕВО

Групата е задоволена от вода. Прехвърлени са водни количества от система “Рибка”.

14. ВОДОСНАБДИТЕЛНА ГРУПА МАДАРА – КЮЛЕВЧА

Обхваща селата Мадара и Кюлевча, като в момента се използва водата на тръбeн кладенец в размер на 17 л/сек.. Недостигът на вода се компенсира  частично от група каптажи под Мадарските скали, чиито дебит през последните години рязко е намалял.

Осигурени  са средства за подмяна на напорен и захранващ водопровод за село Мадара и частична реконструкция на вътрешната водопроводна мрежа на село Мадара по програма ПУДООС.

За допълнително водоснабдяване на с.Кюлевча има изграден дълбок сондаж и изготвен проект за включването му и зониране на селото. Необходимо е да се осигурят средства за реализация на проекта, при което селата Мадара и Кюлевча ще се обособят като самостоятелни водоснабдителни групи, получаващи  вода от два дълбоки сондажа, с което ще се обезпечи непрекъснатото водоподаване към населените места.

 

15. СЕЛО  ВЕЛИНО

Водоснабдява се от водоснабдителна група Велино от дълбок сондаж. Водните количества са достатъчни, но за тяхното акумулиране трябва да се осигурят средства за довършване на водоем 500 мз за с. Велино.

 

16. СЕЛО ЦАРЕВ БРОД

Селото се водоснабдява от дълбок сондаж с достатъчни водни количества.  За ограничаване загубите от вода е необходимо да се извърши подмяна напорен водопровод ф 300 ст. От ПС „Царев брод” до първа шахта към напорен водоем, който често аварира, поради лошо качество на стоманата. За  подобряване на водния цикъл е необходимо да се търсят средства за финансиране за реконструкция на вътрешната водопроводна мрежа на селото, изграждане на канализация и ПСОВ, за които през 2008 г. има изготвени работни проекти за мрежата и изготвен идеен проект за ПСОВ.

Горе

Информация за състоянието и проблемите на водоснабдяването и канализацията

на територията Община Велики Преслав


Водоснабдяването на населението, промишлеността и селското стопанство в селищата от Община Велики Преслав с вода за питейно- битови и промишлени нужди се постига посредством следните  съоръжения: каптажи 11 бр., шахтови кладенци - 5 бр., язовир - 1бр.

Община Велики Преслав обхваща 13 броя селища с приблизително 17 х. жители. За задоволяване нуждите от вода средно годишно се подава водна маса от 2300 х.мз, равняващо се на 74 л/сек, 89 % от която постъпва към населените места  помпажно и 11 % по гравитачен път.

Водоснабдяването в Община Велики Преслав се осъществява към  водоснабдителни групи или самостоятелно обособени  на териториален признак.

За отвеждане на отпадъчните води   има изградена канализация само в гр. Велики Преслав. В останалите населени места от Общината изградени канализации няма.

1. ВОДОСНАБДИТЕЛНА ГРУПА  ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ

Обхваща гр. Велики Преслав и принадлежащия му кв. Кирково. Водоснабдяването се осъществява от яз.Тича, като водните количества са   достатъчни за обезпечаване на населението с питейна вода.  За подобряване на водния цикъл в гр.В.Преслав  и кв. Кирково Община В. Преслав през 2009 год. подготвя проект за развитие на инфраструктурата на питейните и отпадни води и кандидаства за строителството му по програма околна среда – стойност около 6 мил.лв.

Поради високото ниво на мътност от яз. Тича за гр. Велики Преслав има нужда  от разширяване на съществуващата  Микрофилтърна озонаторна станция, като се въведе допълнителна форма на утаяване и пречистване.

Необходимо е да се изготви проект  и да се изгради водопровод ф 600 мм. от п.ст. Преслав до РШ Камчия.

2. ВОДОСНАБДИТЕЛНА ГРУПА ДРАГОЕВО

Обхваща селата Драгоево и Мокреш. В експлоатация са два основни  водоизточника, чиито дебит не може да задоволи нуждите на двете селища. Строени са през 1961 год. и 1976 год., като  през летния период капацитетът им е недостатъчен и се налага режим на водоползване. 
Селата Златар и Суха река се захранват от собствени водоизточници. Дебитите на същите са силно променливи и населените места преминават на сезонен режим през лятото.
За осигуряване на допълнителни водни количества е разработен проект за “ Допълнително водоснабдяване ВГ Драгоево от МФОС“ с който се обезпечават с вода селата Драгоево, Миланово, Мокреш, Златар и Суха река от Община Велики Преслав. Изграждането на водоснабдителната група е започнато през 1999 год. През 2008 година със средства на МРРБ завърши изграждането на водоснабдителна група „Драгоево – І-ви етап” от яз. „Тича” на стойност 1 200 х. лв. За нормалното функциониране на обекта е необходимо да се осигурят средства, за изграждане на съоръженията на за ІІ- ри етап на стойност      1 200 х. лв.
За подобряване на водния цикъл е необходимо да се изготви проект и да се кандидатства по  програма околна среда за развитие на инфраструктурата на питейните и отпадни води  и изграждане на ПСОВ за с. Драгоево.

 

3. ВОДОСНАБДИТЕЛНА ГРУПА ИМРЕНЧЕВО

Захранва селата Имренчево и Мостич от два водоизточника, като стария е с влошени  качества на водата. Това наложи  включването в експлоатация и допълнително водоснабдяване  от дренаж. Водните количества във водоснабдителната група не са достатъчни за осигуряване на вода за питейно - битови и др. нужди в двете селища, поради това през 2007 год. беше направено подсилване на с. Имренчево от яз.Тича.

4. СЕЛО  ХАН КРУМ

Село Хан Крум е водоснабдено от шахтов кладенец. За подобряване на водоснабдяването на селото и акумулиране на водните маси от 1985 год. се изгражда нов напорен водоем с обем 500 мз. Необходимо е да се осигурят средства за довършване на строително монтажните работи на водоема и изграждане на отток на същия.

5. ВОДОСНАБДИТЕЛНА ГРУПА ОСМАР

Обхваща селата Осмар и Троица като водоснабдяването се осъществява от три гравитачни водоизточника, но с намаляващи през летните месеци дебити. През 1982/83 год се включи подсилване и шахтов кладенец от терасата на река Враня с дебит 6 - 8 л/сек, достатъчен да задоволи нуждите на с.Осмар. Основен проблеми тук са амортизираната вътрешна и външна водопроводна мрежа и особеностите на терена, което не позволява да се откриват възникналите аварии. През летните месеци селото е на режим. През 2009 год. беше направена връзка от водопровода за с.Осмар.  до НВ с.Троица .

6. СЕЛО КОЧОВО

Водоснабдява се самостоятелно от два каптажа и шахтов кладенец. Водата е достатъчна за селището. Основен проблеми тук са амортизираната вътрешна и външна водопроводна мрежа.

Необходимо е Общината, като краен бенефициент на Програмите на Европейския съюз да кандидатства за осигуряване на средства от Структурните му фондове за подобряване на водния цикъл на населените места от Община В.Преслав.

Горе

Информация за състоянието и проблемите на водоснабдяването

на територията на Община Никола Козлево


Водоснабдяването на населението, промишлеността и селското стопанство в селата включени в рамките на  Община Никола Козлево се осъществява от следните съоръжения:

  • тръбни кладенци -  5 бр
  • шахтови кладенци - 2 бр
  • каптажи - 6 бр

Общината обхваща 12 селища с около 12 хил. жители. За нуждите на това население средногодишно се подава водна маса в размер на 690 х.мз, равняващо се на 22 л/сек, от които само 2 л/сек се подават гравитачно, а останалите 20 л/сек са по помпажен начин.

Водоснабдяването на селищата в общината е обособено в споментите по долу  водоснабдителни групи, а в останалите селища е самостоятелно.
На територията на Общината няма населени места с изградени канализационни мрежи за отвеждане на отпадъчните води.

1. ВОДОСНАБДИТЕЛНА ГРУПА ВЪЛНАРИ

Обхваща централното селище на Общината с. Никола Козлево и с.Вълнари, където функционира 1 тръбен кладенец. Използваният дебит  е недостатъчен за нуждите на двете селища, особено през летните месеци. Тогава се подават допълнителни водни количества от дълбок сондаж Цани Гинчево. Необходимо е да се осигурят средства за доизграждането на  нов напорен водоем 1000 мз с. Никола Козлево.

 

2. ВОДОСНАБДИТЕЛНА ГРУПА ПЕТ МОГИЛИ

Обхваща селата Пет могили и Векилски. Водоснабдява се от дълбок тръбен кладенец. Водата на тръбния кладенец е достатъчна за двете селища.Няма авариен водоизточник. В село Пет могили  се изгражда нов напорен водоем, за завършването на който спешно трябва да се осигурят средства .

3. ВОДОСНАБДИТЕЛНА ГРУПА ХЪРСОВО

Захранва се от дълбок сондаж. От групата в момента се захранва само с. Хърсово. Има работен проект за захранване на село Ружица от същия сондаж, но досега същият не е реализиран поради липса на средства. Понастоящем с. Ружица получава вода от група Лятно, но е за сметка на селата от Каолиновска община.  В същите има недостиг от водни количества през летните месеци.

 

4. ВОДОСНАБДИТЕЛНА ГРУПА ЛИСИ ВРЪХ

Групата захранва от шахтов кладенец и гравитачни водоизточници  селата Лиси връх и Крива река. Водните количества подавани за тези села са   недостатъчни през летния сезон. В момента се изготвя проект за  ХГП и ППР за нов тръбен кладенец в раойна на с.Църквица за подсилване на трите села – Църквица, Крива река и Лиси връх. Необходими са средства и за изграждането  му.

5. ВОДОСНАБДИТЕЛНА ГРУПА КАРАВЕЛОВО

Село Каравелово се захранва от шахтов кладенец и гравитачни водоизточници. През летните месеци когато водата е недостатъчна се подават допълнителни водин количества от дълбок сондаж Мировци, който захранва и село Красен дол.

6. ВОДОСНАБДИТЕЛНА ГРУПА ЦАНИ ГИНЧЕВО

От дълбок сондаж се захранва село Цани Гинчево. Има изградена аварийна връзка за захранване на селата Никола Козлево и Вълнари, като същата е реконструирана през 2001 год.

 

7. СЕЛО ЦЪРКВИЦА

Захранва се от собствен водоизточник. Има недостиг от вода през летните месеци и сселото преминава на режимно водоподаване.
През 2009 год. беше построен водопровод ниска зона клон І с. Църквица
През 2009 год. Общината е кандидаствала за подмяна на вътрешната водопроводна мрежа с. Църквица  ниска зона клон ІІ по програма ПУДООС.

Основните проблеми, които стоят неотложно за разрешаване са амортизираната вътрешна и ввъншна водопроводна мрежа на територията на Общината.

Ако спешно не се направят иинвестиции за доизграждане на започнатите и замразени поради липса на средства водоснабдителни системи, за подмяна на значителна част от амортизираната мрежа и оборудване, само след няколко години положението ще бъде трудно за овладяване.

Горе

Информация за състоянието и проблемите на водоснабдяването

на територията Община Каолиново


Снабдяването на населението, промишлеността и селското стопанство в Община Каолиново с вода за питейно-битови и промишлени нужди, се осигурява чрез изградените и включени в експлоатация шест броя дълбоки тръбни кладенци и прилежащите им съоръжения.

Община Каолиново обхваща 16 броя населени места. Ежемесечно се подават около 100 х.куб.м вода равняващи се на около 40 л/сек. Водните количества се доставят по помпажен начин.

Водоснабдяването в Общината е обособено във водоснабдителни групи на териториален признак. Водоподаването е ритмично, с изключение на аварийните ситуации, които не са рядкост пред вид амортизираната водопроводна мрежа, строена в периода 1927-1935 год.
На територията на Общината няма населени места с изградени канализационни мрежи за отвеждане на отпадъчните води.

1. ВОДОСНАБДИТЕЛНА ГРУПА СРЕДКОВЕЦ

Групата захранва селата Средковец, Гусла, Браничево и Загориче.  Обезпечена е с необходимите водни количества. В експлоатация са два броя дълбоки тръбни кладенци.

За подсилване водоснабдяването на селата Браничево и Загориче беше изготвен работен проект за “Тласкателен водопровод за селата Браничево и Пристое” с изграждането на който през 2008 год. се подават допълнителни водни количества от дълбок сондаж край с.Тодор Икономово.

2. ВОДОСНАБДИТЕЛНА ГРУПА ТОДОР ИКОНОМОВО

Групата обхваща селата Тодор Икономово и Дойранци. В експлоатация са помпена станция с две групи хоризонтални помпи и два броя дълбоки тръбни кладенци.  Системата работи на автоматичен режим и е обезпечена с резервна група. Водните количества са достатъчни и там  няма режимно водоподаване.

 

3. ВОДОСНАБДИТЕЛНА ГРУПА КАОЛИНОВО

Обхваща общинският център гр. Каолиново и прилежащите към него кв Кус и с.Боймир. Във Водоснабдителната група има недостиг от водни количества през летния сезон. В момента групата получава вода от един дълбок тръбен кладенец и помпена станция с три групи хоризонтални помпи. В района има изграден и втори тръбен кладенец, който поради липса на средства не е въведен в експлоатация. Водоподаването особено през летния сезон е нарушено, тъй като капацитета на съществуващия напорен водоем на гр. Каолиново е 150 мз, който е недостатъчен.

През 2007 год. е изготвен работен проект за обект „Допълнително водоснабдяване на гр. Каолиново от дълбок сондаж Каолиново 2.

Необходимо е да се осигурят средства за изграждане на  водоем 1000 мз за град Каолиново и включване на дълбок сондаж Каолиново – 2.

 

4. ВОДОСНАБДИТЕЛНА ГРУПА ЛЯТНО

Групата захранва три населени места: с. Лятно, с.Долина и с.Ружица. Водоподаването е осъществено чрез дълбок тръбен кладенец и помпена станция с две хоризонтални помпи. Групата изпитва недостиг на водни количества през летния сезон. Има изготвен проект за водоснабдяване на с. Ружица от  водоснабдителна група Хърсово.

През 2007 година са осигурени средства за изграждане на обект „Допълнително водоснабдяване на с. Ружица от ДС Хърсово” по Програма Сапард. След отделяне на село Ружица от ВГ Лятно ще се освободят водни количества, които ще обезпечат селата Лятно и Долина.

5. ВОДОСНАБДИТЕЛНА ГРУПА СИНИ ВИР

Включва селата Сини вир и Омарчево. Водоснабдяването се осъществява от три карстови каптажа с недостатъчно водно количество през лятото. За премахване на режимното водоподаване и осигуряване на допълнителни водни количества трябва да се включи в експлоатация сондаж Сини вир. За целта е необходимо Община Каолиново да установи собствеността на дълбокия сондаж и го предаде на В  и К за експлоатация.

Останалите четири селища на общината с. Климент, с. Наум, с. Тъкач и с. Пристое са водоснабдени от водоснабдителна група “Изгрев”, от Община Венец.
Водоснабдителна група Изгрев е изградена през 1927 - 1929 година, на база възходящи карстови извори, които през последните години показват значителни понижения на водните количества. В тези села се наблюдава недостиг на водни количества през летните месеци.

Перспективите за подобряване водоснабдяването на селищата в Община Каолиново са следните:
Във водоснабдителна група Изгрев, разположена на границата между общините Венец и Каолиново, наличният дебит е около 45 л/сек за цялата група. За използването на наличният й капацитет и с цел задоволяване нуждите на селищата е изграден и включен втори дълбок сондаж. С въвеждането на тези допълнителни водни количества се решава частично  проблема на четирите селища на Община Каолиново, получаващи вода от група Изгрев. За окончателното задоволяване на селата от вода е необходимо да се осигурят средства за включване на дълбок сондаж Осеновец – 2 след опитно водочерпене.

Горе

Информация за проблемите и състоянието на водоснабдяването на

Община Нови пазар


Водоснабдяването на населението, промишлеността и селското стопанство в населените места от Община Нови пазар с вода за питейно битови и промишлени нужди се осъществява посредством следните експлоатационни съоръжения:

  • тръбни кладенци - 8 бр.
  • шахтови кладенци - 7 бр.
  • каптажи - 12 бр.

На територията на общината са разположени 16 бр. селища с около 25 х.жители. За нуждите на това население годишно се подава водна маса в размер на 2580 х.мз, което се равнява на 82 л/ сек, от които 96 % се подават помпажно и само 4 % по гравитачен път.

Водоснабдяването на селищата от Община Нови пазар е изградено предимно на групов принцип в отделни водоснабдителни групи.

 

1.    ВОДОСНАБДИТЕЛНА ГРУПА НОВИ ПАЗАР

Групата обхваща гр. Нови пазар и село Жилино. В нея се разчита на 5 броя тръбни кладенци, три от които са на територията на град Нови пазар и два до с. Жилино. Останалите 5 броя шахтови кладенеца и 4 броя каптажи са изградени и включени в експлоатация през 60 -те години и почти са пресъхнали. Водните количества за града са напълно достатъчни.

През 2001 год. със средства на Световната банка е извършена реконструкция на 1600 м от вътрешната водопроводна мрежа. През 2007 год. започна реконструкция на главни клонове от уличната водопроводна мрежа в гр. Н. Пазар, като финансирането е осигурено чрез кредит от Община Нови Пазар.Строителството завърши през 2008 год. Необходима е подмяна на  главния водопровод на група Жилино за гр.Нови пазар, който е строен от азбестоциментови тръби, връзките му са износени и загубата на подадената вода е над 50 %.

2. ВОДОСНАБДИТЕЛНА ГРУПА СТАН

Групата захранва селата Стан, Енево и Зайчино Ореше. Работи един тръбен кладенец. Водата е достатъчна за нуждите на трите селища. Същите се развиват като крайградска вилна зона и имат нужда от разширение на уличните водопроводни мрежи по периферната инфраструктура. Дълбокият сондаж от който се подават водни количества е в експлоатация повече от 20 год. и има данни за обрушване. Необходимо е да се извършат геоложки проучвания в района за нов тръбен кладенец в близост до съществуващия и изработване на проект за резервно включване.

3. ВОДОСНАБДИТЕЛНА ГРУПА МИРОВЦИ

Включва селата Мировци, Преселка, Беджене, Красен дол. Водното количество в групата е достатъчно. Завършена е реконструкцията, включваща пускането на втора група помпи в посока Мировци.

4. СЕЛО ПИСАРЕВО

Захранва се от собствен шахтов кладенец. Дебита на кладенеца  е достатъчен за осигуряване на нормално водоподаване към селото. Има водопроводни връзки с група Мировци и с. Тръница, като при нужда се използват и двете.

 

5.СЕЛО ТРЪНИЦА

От 1992 год се захранва самостоятелно от шахтов кладенец. Дебита е достатъчен. Има аварийна връзка с водоема на с. Писарево. Незавършен е новия напорен водоем.

 

6. СЕЛО СЕЧИЩЕ

Водоснабдено е самостоятелно от един каптаж с много малък дебит, който е недостатъчен през летния сезон. При разрастване на селото за в бъдеще е възможно включване  на допълнително водоснабдяване от дренаж, за който има изготвен работен проект.

7. ВОДОСНАБДИТЕЛНА ГРУПА ПАМУКЧИ И СТ. МИХАЙЛОВСКИ

Водоснабдява се от тръбен кладенец. Дебита на кладенеца е  достатъчен. При нужда се подава вода  и за с. Ст. Михайловски.

8. ВОДОСНАБДИТЕЛНА ГРУПА ВОЙВОДА, ИЗБУЛ и ПРАВЕНЦИ

Трите селища са водоснабдени от местни водоизточници, като с. Избул е по гравитачен път, а останалите две помпажно. Дебита и на трите села не достига през летните месеци и продължително засушаване. Качествата на водата са често влошени след валеж поради това, че в района има много понори. В района има направени хидрогеоложки проучвания за дълбоки тръбни кладенци, дебитите на които ще са достатъчни за пълно задоволяване на питейно битовите нужди на трите села.

Горе

Информация за състоянието и проблемите на водоснабдяването и канализацията

на територията Община Венец

 

Водоснабдяването на населението, промишлеността и селското стопанство в селищата от Община Венец с вода за питейно- битови и промишлени нужди се постига посредством следните  съоръжения: каптажи 10 бр., шахтови кладенци - 8 бр., тръбни кладенци – 4 бр.

Община Венец обхваща 14 броя селища с 13 400 жители. За задоволяване нуждите от вода средно годишно се подава водна маса от  800 х.мз, равняващо се на 25 л/сек, 99 % от която постъпва към населените места  помпажно и само 1 % по гравитачен път.

Водоснабдяването в Община Венец  се осъществява чрез обособени водоснабдителни групи определени на териториален признак или самостоятелно. 
На територията на Общината няма населени места с изградени канализационни мрежи и пречиствателни станции за отпадъчни води.     

1. ВОДОСНАБДИТЕЛНА ГРУПА  ИЗГРЕВ

Това е най – голямата и най старата водоснабдителна група в системата. Строена е през годините 1926 – 29. Обхаща селата Изгрев, Осеновец, Буйновица, Климент, Наум, Тъкач, Пристое, Венец, Борци. От тях четири са от Община Каолиново. Има връзка с още четири селища от Каолиновска община. През 1998 год. беше изграден и включен дълбок сондаж Изгрев. С включването на сондажа и допълнителните водни количества частично отпадат сезонните режими на селищата от групата.
За пълно задоволяване на потейно битовите нужди на водоснабдителната група е необходимо да се осигурят средства за включване на дълбок сондаж Осеновец 2.
В момента с. Изгрев е на режим, а през летните месеци и останалите села изпитват затруднения.
Необходимо е да се осигурят средства за водоснабдяване на висока зона с. Изгрев.
През 2009 год. беше изграден и НВ с. Венец.

2. ВОДОСНАБДИТЕЛНА ГРУПА  ГАБРИЦА

Обхваща селата Габрица, Близнаци, Сливак, Дренци, Страхилица. Разчита се предимно на тръбния кладенец, тъй като останалите пет броя каптажи строени през 1930 год. на практика са пресъхнали. Пълноводни са през пролетните месеци, но на тях не може да се разчита. Водните количества на дълбокия тръбен кладенец не са достатъчни за задоволяване на питейно битовите нужди през летните месеци и в перспектива е необходимо  да се направят проучвания за изграждане на нов дълбок сондаж.

3. ВОДОСНАБДИТЕЛНА ГРУПА ДЕНИЦА

Захранва селата Деница и Капитан Петко. Използва се водата на един шахтов кладенец, който е със силно променлив дебит в зависимост от валежите в района. В района е изграден нов тръбен кладенец и помпена станция “Капитан Петко”. Водните количества от тръбния кладенец в момента подсилват водоснабдяването на селата Капитан Петко и Деница. С включването на дълбокия сондаж ще се подават допълнителни водни количества за селата Байково и Боян.

4. СЕЛО БОЯН

Село Боян е водоснабдено от собствен водоизточник. Дебита е достатъчен, но водата е с висок процент на нитрати. С въвеждане в експлоатация на допълнително водоснабдяване от дълбок сондаж Капитан Петко ще се подават допълнителни водни количества за селището и ще се подобрят качествата на питейната вода.

5. СЕЛО ЯСЕНКОВО

Село Ясенково  е водоснабдено самостоятелно от собствен водоизточник, тръбен кладенец. Водоснабдяването е сравнително ново и проблеми с водните количества няма. Тук проблемът е с ел. захранването, тъй като трафопоста не е собственост на В и К и на практика няма кой да го поддържа. В периода 2006-2007 год. със средства, осигурени по програма Сапард бе извършена реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа с. Ясенково - Висока зона.

6. СЕЛО ЧЕРНОГЛАВЦИ

Водоснабдено е от собствен водоизточник с недостатъчен дебит. В селото се чувства недостиг на вода особено през летните месеци. За обезпечаване напълно с необходимите водни количества е нужно да бъде изграден нов тръбен кладенец. Също така е необходимо да бъде реконструирана вътрешната водопроводна мрежа на селото и подмяна на напорния водопровод.

Горе

Информация за състоянието и проблемите на водоснабдяването и канализацията

на територията Община Смядово



В настоящия момент снабдяването на селищата в Община Смядово с питейно-битова и промишлена вода се осъществява от девет шахтови кладенеца и петдесет броя каптажи. Годишно от тези водоизточници се осигурява водна маса в размер на 1200 х.м.куб., което представлява 38 л/ сек от които 30 л/ сек се подават помпажно, а 8 л/сек гравитачно.

На територията на Общината частично изградена канализационна мрежа има само в гр. Смядово. В останалите населени места няма канализации и съответно пречистване на отпадъчни води.

Подаваната водна маса стига до съответното населено място посредством следните водоснабдителни групи.

1. ВОДОСНАБДИТЕЛНА ГРУПА СМЯДОВО

От нея се водоснабдява гр. Смядово и село Кълново. Помпени станции Смядово и Кълново работят с пълен капацитет, като втората подава за с. Кълново и допълва нуждите за гр. Смядово. Помпена станция “Глиган” работи само при нужда предимно през летните месеци или при аварийни ситуации. Водните количества не са достатъчни и при продължителни засушавания и летния сезон водата не достига. Ето защо е необходимо да се включи и шахтов кладенец № 4 за град Смядово. Необходимо е да бъде изградена бункерната част над шахтовия кладенец, водопровод Ф 150 мм; L = 300 м, ел. захранване и автоматиката.

В града канализацията е изградена едва на 50 %. Наложително е осигуряване на средства за изграждане на останалите улични канализации.

Има изградена пречиствателна станция за отпадни води,  собственост на бивши Химически заводи. Необходими са постъпки от община Смядово за преобразуване на собствеността на ПСОВ в публична.

През 2009 год. Общината кандидатства и са отпуснати средствапо програма ПУДООС за реконструкция на водопроводна мрежа гр.Смядово на стойност 7 млн.лв. от които са усвоени 4 млн.лв.

Също по програма ПУДООС Общината кандидатства за реконструкция на гл.клон І с. Кълново на стойност 230 000 лв.

2. СЕЛО ЯНКОВО

Водоснабдява се от шахтов кладенец. Водната маса е достатъчна, но качествата й много често са с влошени показатели. През 2006 год. със средства на МРРБ е изграден обект за  допълнително водоснабдяване на село Янково от гравитачни водоизточници с който ще се подобрят качествата на водата и напълно ще се задоволят нуждите от вода в селото, но обекта още не е приет.

3. СЕЛО БЯЛ БРЯГ

Село Бял бряг е водоснабдено от един самостоятелен водоизточник. Дебитът му е достатъчен.

4. СЕЛО ЖЪЛЪД

Захранвало се е от гравитачен водоизточник с много малък дебит. За подсилване на водоснабдяването на селището е изградено и въведено в експлоатация допълнително водоснабдяване на село Жълъд от шахтов кладенец.

5. СЕЛО ЧЕРНИ ВРЪХ

Село Черни връх получава вода от гравитачни водоизточници. Дебитите са много променливи и през летните месеци не достигат. Селището преминава на режимно водоподаване. След извършена рехабилитация на каптажа и реконструкция на водопровода за селото водоснабдяването се подобри. Необходимо е подмяна на вътрешната водопроводна мрежа на селото и включване на съществуващ шахтов кладенец за осигуряване на допълнителни водни количества.

6. СЕЛО  ВЕСЕЛИНОВО

Село Веселиново се  водоснабдява от гравитачни водоизточници с променлив дебит. След включване на допълнително водоснабдяване на село Веселиново от шахтов кладенец проблемът с необходимите водни количества за селището е частично решен. Необходими е спешно осигуряване на средства за подмяна на главен водопровод  по главен път Шумен – Карнобат ,който често аварира и създава затруднения за движението по пътя.

7. СЕЛО АЛЕКСАНДРОВО

Водоснабдяването на селището се осъществява от гравитачни водоизточници и помпена станция. Трайно решаване на проблема с водоснабдяването ще бъде решен с включването му към водоснабдителна група Върбица след изграждане  водоснабдяване на групата от яз. Тича.

8. СЕЛО РИШ

Село Риш е водоснабдено от четири местни водоизточника с крайно променлив дебит, който през летните месеци намалява, което налага въвеждането на сезонен режим на водоползване. Има водопроводна връзка с Водоснабдителна група Тушовица по която се подават допълнителни водни количества. Трайно решаване на проблема с водоснабдяването ще бъде решен с включването му към водоснабдителна група Върбица след играждане  водоснабдяване от яз. Тича.

Необходимо е Общината, като краен бенефициент на Програмите на Европейския съюз да кандидатства за осигуряване на средства от Структурните му фондове за подобряване на водния цикъл на населените места от Община Смядово.

Горе

 

Информация за състоянието и проблемите на водоснабдяването

на Община Върбица


Водоснабдяването на населението и промишлеността в селищата от Община Върбица с вода за питейно - битови и промишлени нужди, се осъществява от следните съоръжения:

  • Каптажи – 24 бр.
  • Дренажи – 3 бр.
  • Шахтови кладенци – 3 бр.

Община Върбица обхваща 16 бр. селища с 14 500 жители. За нуждите на това население, средно-годишно подаваме водна маса в размер на 500 хмз, което се равнява на 16 л/сек. От тях 60 % постъпват към консуматорите по гравитачен начин, а останалите 40 % са помпажна вода, с тенденция до няколко години, след окончателното завършване на започнатите обекти, като “Допълнително водоснабдяване с.Иваново”, “Допълнително водоснабдяване с.Менгишево”, да нарасне процентът на помпажната вода с 10-15%.

На територията на Общината няма населени места с изградени канализационни мрежи и пречиствателни станции за отпадъчни води.     

1. ВОДОСНАБДИТЕЛНА ГРУПА ВЪРБИЦА

Групата обхваща централното селище на Общината, гр.Върбица и селата Маломир и Нова бяла река. Водоизточниците са пет. Дебитът е много променлив, според сезона и валежите. Ежегодно от юни до септември се провежда режимно водоподаване. Липсват възможности за проучване и изграждане на нови водоизточници.

За трайното решаване на проблема с водоснабдяването на тези села е необходимо е да бъдат извършени предпроектни проучвания за водоснабдяване от язовир Тича. Ще има възможност за водоснабдяване и на села от община Смядово – Риш и Александрово. През 2009 год. Общината кандидатства са реализиране на този проект по структурни фондове от Брюксел на стойност 50 мил.лв. На първи етап ще бъдат водоснабдени селата Иваново, Сушина, Ловец, Конево, Кьолмен и Менгишево.

2. ГРУПА ТУШОВИЦА

Към тази група са включени селата Тушовица, Бяла река и Нова бяла река. Проектната мощност на групата не е постигната.

След реконструкция на външната водопроводна мрежа се използват 5 л/сек. Частично задоволяване с вода в трите селища ще се постигне една след включване на новоизградени каптажи, за които има изготвен проект за включване, но са необходими средства за изграждането им.

3. С.БОЖУРОВО

Водоснабдява се от 2 бр. каптажи с използваем дебит средно-годишно 0.350 л/сек., който е недостатъчен за задоволяване на питейно-битовите нужди на населението и промишлеността. През 1995 год. бе предвидено подсилване от нов водоизточник, но същият се намира в друго землище и поради несъгласие на Община  Омуртаг идеята не се осъществи.

4. С.ЧЕРНООКОВО, С.СТАНЯНЦИ И С.КРАЙГОРЦИ

Тези села се водоснабдяват от собствени водоизточници. Те са с недостатъчен дебит през летните месеци. В този период се провежда сезонен режим на водоподаване. В района липсват други водни ресурси. Остава вариантът тези селища да се присъединят към група Върбица, при условие, че се започне изграждане на водоснабдяване от язовир  яз.Тича.

5. С. МЕНГИШЕВО И С. КЬОЛМЕН

Тези села се водоснабдяват от 3 бр.каптажи и 1 бр.шахтов кладенец. Дебитът на същите е недостатъчен през летните месеци и особено през периодите на засушаване. В района липсват други водни ресурси. Остава вариантът тези селища да се присъединят към група Върбица, при условие, че се започне изграждане на водоснабдяване от язовир  яз. Тича.

6. С. ЛОВЕЦ

Има самостоятелно водоснабдяване от 2 бр. каптажи и 1 бр. дренаж с крайно недостатъчен дебит. За сега други възможности за водоснабдяване няма.

7. С.КОНЕВО

Водоснабдява се от три водоизточника. Има изграден четвърти каптаж, но не е включен поради неотговарящи по БДС показатели на питейната водата. Има изграден напорен водоем, но същия не може да се използва поради многобройните течове. Необходими са средства за реконструкцията му, след което ще могат да се акумулират по-големи водни количества. Трайно решаване на проблема с водоснабдяването ще настъпи след присъединяване на селото  към група Върбица, при условие, че се започне изграждане на водоснабдяване от язовир  яз.Тича.

8. С. ИВАНОВО

Водоснабдяването на селото е самостоятелно от един брой каптаж. При излишни водни количества в п.ст. Методиево могат да се прехвърлят водни количества  за с.Иваново. Трайно решаване на проблема с водоснабдяването ще настъпи след присъединяване на селото  към група Върбица, при условие, че се започне изграждане на водоснабдяване от язовир  яз.Тича.

9. С. МЕТОДИЕВО

Водоснабдява се от два каптажа със самостоятелна помпена станция. Водните количества не са достатъчни за задоволяване на нуждите от вода в селото. Трайно решаване на проблема с водоснабдяването ще настъпи след присъединяване на селото  към група Върбица, при условие, че се започне изграждане на водоснабдяване от язовир  яз.Тича.

Община Върбица, като краен бенефициент би могла да потърси възможности за финансиране от  Структурните фондове на Европейския съюз за цялостно решаване на проблема с недостига на питейна вода в населените места, както и изграждане на канализационни мрежи и пречиствателни съоръжения на територията на Общината.

Горе

Информация за състоянието и проблемите на водоснабдяването в
Община Хитрино


Водоснабдяването на населението, промишлеността и селското стопанство в селищата от Община Хитрино с вода за питейно-битови и производствени нужди се осъществява посредством експлоатацията на следните съоръжения:

  • Каптажи - 12 бр.
  • Шахтови кладенци - 6 бр.
  • Тръбни кладенци -  5 бр.


Община Хитрино обхваща 21 бр.селища с 12 хил.жители. За нуждите на това население годишно се подава водна маса в размер на 1040 хмз вода равняващо се на 33 л/сек. Цялото водно количество се подава помпажно до консуматорите.
На територията на Общината няма населени места с изградени канализационни мрежи и пречиствателни станции за отпадъчни води.

1. ГРУПА ХИТРИНО

Водоснабдителната група обхваща гара Хитрино и с.Тимарево. Водоснабдява се от каптажи  посредством помпена станция и от дълбок сондаж “Хитрино” с помпена станция, включени в експлоатация през 2000 год. От групата се подсилват и селата Каменяк и Върбак. Необходимо е да се изгради само напорен водоем 500 мз. за гара Хитрино. Необходимо е подсилване на група Хитрино от група Велино.

 

2. ГРУПА ТЕРВЕЛ

От група Тервел получават вода селата Тервел, Студеница, Трем, Байково, Звегор, Развигорово и Длъжко. В момента се използва един шахтов кладенец и дълбок сондаж. Това налага проучване за изграждане на втори дълбок тръбен кладенец в района на с.Развигорово, за да се отделят селата Развигорово, Звегор и Длъжко от група Тервел.

За намаляване загубите на вода и осигуряване на непрекъснато водоподаване през 2006 год. е изготвен работен проект, финансиран от Община Хитрино за подмяна на напорен водопровод от ПС Тервел до НВ Тервел и подмяна на хранителните водопроводи за селата Тервел и Трем.През 2007 год. е построен хранителен водопровод с.Трем, а през 2009 год. започва строителство на останалата част от проекта.

3. С.БАЙКОВО

С.Байково получава вода от група Тервел. С изграждането на   водоснабдителна група Капитан Петко от Община Венец при нужда ще се подава вода и за с.Байково чрез група помпи разположени в пом.станция ІІ подем. Обектът е в процедура на въвеждане в експлоатация.

4. С.ВИСОКА ПОЛЯНА

Селото се водоснабдява от един брой шахтов кладенец, който е със силно променлив дебит. При необходимост от вода се подсилва от връзката на водопровода за с.В.Поляна от група Тервел, което утежнява още повече голямата група. Правени са проучвания за нова водоснабдителна група Развигорово – Звегор.

5. ГРУПА Д. ВОЙНИКОВ

От тази група се водоснабдяват селата Д.Войников, Единаковци и висока зона с.Тимарево. Използват се 3 бр. каптажи. Дебитът е недостатъчен. Проблемът ще се реши когато за Хитрино и Тимарево се включат водите от водоснабдителна група Велино.

6. ГРУПА ИГЛИКА - СТАНОВЕЦ

Групата водоснабдява селата Становец, Иглика и Калино. Водоизточниците са 4 бр. каптажи, които почти пресъхват през летните месеци и един брой шахтов кладенец. Съществува и аварийна връзка със с. Живково и с. Велино.

7. С. СЛИВАК И С. БЛИЗНАЦИ

Селата получават вода от водоснабдителна група Габрица на Община Венец. Водното количество е достатъчно и не се налага режим при изправен и работещ тръбен кладенец.

8. СЕЛО ЧЕРНА

Водоснабдява се от самостоятелен шахтов кладенец с достатъчен дебит на същия. Има възможност за евентуално подсилване водоснабдяването на селото от два шахтови кладенеца,  подаващи вода за село Хитрино.
Основен проблеми тук са амортизираната на 92% вътрешна и външна водопроводна мрежа.

Горе